Скъпи приятели,

Поради заболявания на част от екипа ни, както и поради преминаване на по-отговорно служение на монахиня Ксения като игумения на Бургаски манастир „Рождество Богородично”, обновяванията на сайта ни ще бъдат временно ограничени.

Радваме се да ви съобщим, че с помощта на наши читатели започнахме отпечатването на всички публикувани от нас книги и беседи. Надяваме се на подкрепата и на всички вас, които сте открили в духовните напътствия на авторите, които ви представихме, нещо ценно и за себе си. Помогнете сега тази ценна духовна съкровищница да достигне до повече хора и чрез отпечатването ѝ в книги! Пожертвованията си можете да направите на една от публикуваните по-долу сметки, като укажете, че са за издателската дейност на сайта „Светогорец”. Благодарим ви!

Дарителски сметки:

В лева: BG44UBBS78231010

Манастир „Рождество Богородично”

В USD: BG56UBBS78231110176610

В EUR: BG19UBBs7823120176613

Manastir “Rozhdestvo Bogorodichno”

Тълкувание на Евангелието от Лука

ПЕТА ГЛАВА

свещеник Даниил Сисоев

(5:1-9)„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.“

Св. Лука ни повествува за призоваването на първите апостоли: Симон и братята Зеведееви – Иаков и Иоан, които стават най-близките ученици на Христа. След като Господ проповядва в синагогата, започва да проповядва и под открито небе. Защо? Защото хората, излизайки от обичайния си свят, тръгват натам, където могат да се докоснат до Божията ръка, действаща из цялата вселена.

И ние обикновено проповядваме или в храма, или по време на поклоннически пътувания. Когато хората излизат от градовете, от ежедневния си свят, обикновено преминават и в друго вътрешно състояние. Едно е усещането ти, когато се возиш в студен, миризлив градски автобус и съвсем друго, когато си на поклонническо пътуване, където Дух Божи те подхваща, защото си направил някакво движение, усилие да излезеш от света, сам да направиш крачка към Бога. Тази наша първа крачка е твърде необходима.

(Продължава)

***

Книгата се състои от 24 глави, които ще бъдат последователно добавяни в PDF файла. Към момента той съдържа глави от първа до пета.

1380 ОТ НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ СЪВЕТИ НА ОТЕЦ ВАЛЕНТИН МОРДАСОВ КЪМ ЕНОРИАШИ

Един старец е казал: „Добри и благочестиви свещеници много, но да ръководи правилно духовния живот на човека може един на хиляда – това е особен Божий дар.

Авторът на съветите и наставленията, събрани тук, отец Валентин Мордасов (поч. през 1998 г.) беше точно такъв духовник. Цялото си време, свободно от Богослужения, той посвещаваше на паството си. Като към несекващ извор към него се стичаха страдащи хора, търсещи духовно наставничество, или просто жизнен съвет.

Редом със сложните и строго лични въпроси, в енориашите и поклонниците често възникваха въпроси, които условно могат да бъдат озаглавени: „Как да живеем по християнски?“, „Как да се спасим?“ или „Какво трябва да знае вярващият?“ и т.н. Имаше голямо множество такива въпроси и отец Валентин благослови да записваме отговорите на най-интересните и необходимите от тях. Батюшката рядко казваше нещо от себе си, всичките му съвети се основаваха на светоотеческото учение. Само онези въпроси, които не бяха разяснени в църковните книги, той решаваше, опирайки се на своя огромен духовен опит и на молитвата.

Отец Валентин беше много човеколюбив, но не се стремеше да угоди на никого другиго, освен на Бога. Той смяташе, че да угодиш на човека често те принуждава да съгрешиш против истината. Затова, ако някои от съветите му изглеждат трудно изпълними или нeправилни, това не трябва да смущава. Нашата гордост ни кара да отговаряме на пределно ясен отговор с нови и нови въпроси. Ако се върви по този път, дори и най-полезният съвет ще стане безполезен.

По-добре е да помним, че правдата Божия често е неудобна за нашата човешка немощ и трябва да съумеем да приемем горчивото лекарство, да видим греховността си и да подбудим нашата покварена същност към покаяние и смирение. Незнанието за греха не освобождава от отговорността за извършването му, а знанието подбужда за борба с него.

Многогодишният пастирски опит на отец Валентин, осъзнаваната от него отговорност за дадените съвети пред Бога, постоянното му молитвено възношение Бог да му изпрати духовна разсъдителност ни карат да се надяваме, че съветите му, възможно най-пълно представени в тази книга, ще бъдат полезни за много вярващи.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Каква вреда носи на душата излизането от къщи?

Колко хора ще срещна, докато дойда при тебе! Колко ще видя, преди да се върна обратно на мястото си! Колко причини за помисли ще приеме душата ми при срещата с хората! Колко смущения ще претърпи тя от пробудилите се в нея страсти, от които малко се е успокоила (св. Исаак Сирин).

Как нашата Църква се отнася към католиците?

Нашата Православна Църква счита католиците за еретици (преп. Макарий Оптински).

Как се появиха толкова много вери в света?

Врагът на нашето спасение дяволът е породил и поражда безчислени лъжливи учения, ереси и разколи, с които разлъчва навеки хората от Бога (прав. Йоан Кронщадски).

(Продължава)

***

Книгата се състои от 1380 въпроса, които ще бъдат добавяни последователно.

Послание на св. апостол Павел до Филипяни

Тълкувание от протойерей Олег Стеняев

Трета глава

Първата тема на посланието условно можем да наречем „Истинно и лъжливо обрязване“.

(3:1) „Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.“

За св. апостол Павел било свойствено не само с приветствия да започва посланията си, но и когато поставя някаква нова тема, непременно да поощрява вярващите с добри думи. Когато завършва темата, отново казва добри думи.

Св. Йоан Златоуст пише: „Когато печал и грижи извънмерно угнетяват душата, то отнемат от нея силата ѝ. Затова и Павел ободрява филипяните, които се намирали в голяма печал, а те се опечалявали, защото не знаели какви са обстоятелствата около Павел, защото мислели, че е умрял, притеснявали се за Епафродит, за проповедта. Виждаш ли как той дава съвет – не в началото, а след като много ги е похвалил, почел, а после отново ги хвали“.

Св. ап. Павел влиза в темата не отначало, а след като силно ги е похвалил. Св. Иоан Златоуст обръща внимание, че посланието сякаш е като вест от война и затова и в началото, и в края му било важно да се дадат думи на надежда. Най-често произнасяните думи от Иисус Христос са „не бой се“ и „радвай се“. Св. ап. Павел, подражавайки на своя божествен Учител, постъпвал така. „Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.“

(Продължава)

***

Книгата се състои от 4 глави.

ПУБЛИКУВАНИ КНИГИ:

ПРЕДСТОЯЩИ ЗАГЛАВИЯ:

Сайтът е създаден с идеална цел. Всички права са запазени. Копирането на текстове или изображения е възможно само за лично ползване и със задължително цитиране на източника.